РЕПОРТАЖ ОТ ДРУГИЯ КРАЙ НА ТРЪБАТА

С превалянето на дъждовния пролетен ден на 9 април в гр.Александруполис на Егейско море наближава часът за публичното обсъждане на проекта за петролопровод Бургас-Александруполис, определено да се състои в 19.00 часа в залата на драматичния театър. Стоим пред театъра шестима бургазлии, дошли да подкрепят своите гръцки съмишленици против тръбата. Красивата червена сграда на театъра е облепена с плакати, изобразяващи изцапани с нефт азиатски работници, които изливат черна течност в голям черен варел. На измития от дъжда тротоар вече са се събрали еколози и активисти от Гражданския комитет срещу петролопровода, които подготвят това събитие от седмици. Те са разлепили покани за участие, информирали са чрез медиите, поканили са представители на регионалните институции.Въпреки добрата разгласа комитетът се опасява, че посещението ще е слабо – все още няма сериозна гражданска чувствителност по темата. Катерина Пападополу, адвокат, член на Комитета пояснява, че екологичните рискове, свързани с проекта, не изглеждат дотам реални на съгражданите й. Отношението на много хора към петролопровода е противоречиво – предвид това, че в региона има значителна безработица – официално около 10%, но в действителност може би трикратно по-висока, обещанията на правителството за създаване на работни места изглеждат привлекателни.
Половин час след обявеното време /Катерина отбелязва, че това си е съвсем в реда на балканските разбирания за точност/, броят на дошлите в театъра надминава 200 и форумът започва.
Тодорис Цимпидис, специалист по биология на морето от Университета в Есекс открива събитието. Освен учен, Цимпидис е мениджър на неправителствената организация “Архипелагос”, нашумяла напоследък в Гърция с искането си да бъде изваден от водите на Санторини потъналия миналата година круизен кораб “Морски диамант” заради екологичната опасност, която представлява. След популярния гръцки еколог организаторите дават думата на Димо Кьосев от Гражданския инициативен комитет за спасение на Бургаския залив, който представя гледната точка на противниците на петролопровода от България, информира за резултатите от референдумите в Бургас и Созопол. Следва интересна мултимедийна презентация, подготвена от еко-активиста и преподавател по биохимия в местния университет Янис Тендес, който обяснява екологичните рискове от петролопровода, като се спира подробно на ежедневното оперативно замърсяване от танкерите и заплахата от аварии.
След презентациите започва дискусия за ползите и вредите от петролопровода Бургас-Александруполис. Най-напред думата вземат комунистите. Те са твърдо против тръбата. Убедени са, че от проекта ще спечелят единствено транснационалните корпорации, а населението ще загуби – ще има тежки екологични последици за туризма и рибарството в Александруполис, обещанията за работа и доходи ще се окажат празни. Следват други оратори, които с различна степен на категоричност се изказват против енергийния проект. Сменят се местни политици, обиграни в публичното слово с напористи и емоционални активисти, но настроението е едно – дошлите на обсъждането не одобряват петролопровода. Залата подхожда цивилизовано към дискусията – спазва реда за изказвания, ръкопляска одобрително и изслушва говорещите в пълна тишина.
Този ход на събитието обаче коренно се променя с появата на първото и може би единствено мнение “за” петролопровода, изложено от Йоргос Менопулос - префект на административните области Еврос и Родопи. Менопулос изтъква стратегическата важност на енергетиката, позовава се на проучване за петролопровода, направено от експертен комитет към префектурата, изказва надежди за инвестиции в инфраструктурата. Ключовите думи са “работа” и “развитие”. Те се оказват и основните аргументи, с които регионалната власт се противопоставя на тезите срещу тръбата. Еко-активистите и префектурата вече имат история на взаимоотношенията във връзка с друг екологичен проблем – концесията за извличане на злато от находището Перама, недалеч от Александруполис. В резултат на няколкогодишен граждански отпор срещу опасната минодобивна технология, която концесионерът се готви да използва, регионалните власти са на път да преосмислят позицията си и да развалят концесията. Сега обаче те използват факта, че са се съобразили с мнението на населението по въпроса за златото, като аргумент срещу еко-защитниците, като им заявяват: вие казвате “не” на всичко – не искате нито златна мина, нито петролопровод, значи вие сте срещу развитието.
Изказването на префекта предизвиква вълна от неодобрителни възгласи, някои скачат прави и се развикват срещу трибуната. “Ние не сме против златните мини и петролопровода, не сме против всичко, а само против едно – против смъртта” заявява Елини Йокце, единствената жена-кандидат за кмет на Александруполис на последните местни избори. Аудиторията не вярва на експертния съвет, за който говори префектът – неговите членове са лоялни на властта хора, а направеното от съвета проучване не е оповестено публично. Всеобщата възбуда завладява и 12-годишната Катяна Маламиду, дошла на обсъждането с майка си – активен член на Комитета. Катяна вдига плахо ръка от третия ред и взема думата, а гласовете в залата стихват в очакване какво има да им каже малката. Катяна казва, че хората не трябва да се карат за петрола и вместо да стават все по-зависими от него, трябва да обръщат по-голямо внимание на алтернативните енергийни източници, за които учат в нейното училище. След този кратък поглед в по-далечното енергийно бъдеще аудиторията се връща отново към петролопровода, чието изграждане е въпрос на съвсем близко бъдеще, поне съгласно намеренията на правителствата на Русия, България и Гърция.
Префектът Менопулос отново е на трибуната. Този път той защитава тезата си с примери от българската действителност: “Посещавал съм Созопол и курортите около Бургас и не съм имал проблем да се къпя в морето, както нямат такъв проблем и хилядите почиващи там. В Бургас от години работи петролна рафинерия и се разтоварва суров петрол, но не ми е направило впечатление това да е отблъснало туристите. Гостите от Бургас ще ви кажат, че развитието на техния град се дължи на нефтохимическия комбинат...”
Гостите от Бургас не успяват да отговорят – отново се надига вълна от недоволни възгласи, които префектът се опитва да успокои, като този път сменя тона и заявява, че всъщност той не държи толкова много на петролопровода, че той и съгражданите му са съюзници, че тяхното мнение е важно... /Изненадвам се от тази проява на сговорчивост на префектурата, но се сещам, че в Гърция регионалната власт е избираема за разлика от България.../ Въпреки промяната в позицията на областния управител хората в залата недоволстват, чуват се искания за референдум като този в Бургас, някои излизат демонстративно, а други като че ли се сдърпват по-сериозно на изходите... Сред глъчката водещият закрива публичното обсъждане.
В този момент изглежда, че мястото на събитието е било избрано съвършено правилно от организаторите – драматичният развой на дебата напълно подхожда на театъра за драма. Само развръзката на тази пиеса за обикновени хора и управляващи няма да се случи тук и сега ....Каква ще бъде тя – ще могат ли гражданите на Бургас и Александруполис наистина да повлияят върху решението на своите правителства за изграждане на петролопровод, ще бъдат ли спазени техните права на информация, участие и екологична справедливост, така както са записани в конвенциите и европейските директиви? Такава развръзка би изглеждала истински хепиенд на Балканите, където управляващите елити по правило не зачитат мнението на управляваните, а последните не са достатъчно силни и организирани за натиск....
“Поне сега повече хора знаят за последиците от изграждането на петролопровода и ще могат да си съставят собствено мнение, а това е нашата цел, както беше и в случая със златната мина”, казва Катерина Пападополу от Гражданския комитет срещу петролопровода. Но и тя вероятно се съмнява в хепиенда на петролната драма, защото малко по-късно, когато коментираме приключилото събитие на чаша ципуро и маса, отрупана с храна /така, както повелява гостоприемството в Александруполис/, Катерина ни подканя шеговито: “Заповядайте, това е барбун, това е гаврос, а това сардина – рибата е прясна и много вкусна. Яжте, докато я има преди да се направили петролопровода...”