ПОМОРИЙСКА ЛУГА ИЛИ СОЛ ЗА РАНИТЕ НА ДЕМОКРАЦИЯТА

Поморие се готви за референдум. Най-сетне и поморийци се почувстваха застрашени от разполагането на инсталациите на планирания петролопровод Бургас-Александруполис. Кметът Златанов и местният инициативен комитет против тръбата провеждат пълна мобилизация на населението за участие в допитването. С повече усилия във вътрешността на общината те се надяват да преодолеят една от основните “грешки” в организацията на преминалите референдуми в Бургас и Созопол – липсата на активност в селата. Нали повсеместно действа синдромът “не е в моя двор – не ме интересува”, та може би някои смятат, че ако се случи екологична катастрофа заради разлив, това ще засегне само крайбрежието... Ще успее ли референдумът в Поморие? Срещу поморийци е тоталитарният Закон за допитване до народа, изискващ повече от 50% активност на избирателите. Срещу тях са руските петролни интереси, руската имперска политика, българското компрадорско управляващо мнозинство, а също и апатията на избирателите... На страната на поморийци е правото да имат думата, когато се решава тяхното бъдеще...

Независимо от резултата поморийският референдум ще сипе сол в една стара рана на нашата конституционна демокрация : липсата на възможност на суверена т.е. гражданите да решават пряко въпроси от съществено значение за тяхното здраве, живот, територия, работа и благополучие. Да припомним, че България беше единствената страна от последните разширения на Европейския съюз, която не проведе допитване по никакъв въпрос, свързан с евроинтеграцията. Защо ли да провежда – работата на “обикновените” хора е да избират “необикновени” политици във властта, а те да решават от тяхно име и в тяхна полза?!
Всъщност гражданите не биха чакали да бъдат питани от управляващите, а сами биха инициирали решаването на наболял проблем с референдум, ако имаха законодателна възможност. Липсата на правна възможност за иницииране на референдуми, изискването за 50% кворум-участие и необвързващият резултат от референдумите са само част от сериозните пречки пред конституционното право на българските граждани “да упражняват властта непосредствено” (чл.1 ал. 2 от Конституцията на Република България).
Отиващото си 40-то Народно събрание беше поредното, което блокира проектите за демократизиране на законодателството за пряко участие, а то би ни дало инструмент за реален граждански контрол във времето между политически избори, така както е в модерните демокрации.
Всъщност днешните законодатели не само не дадоха шанс на пряката демокрация. Те сериозно навредиха и на представителната, като въведоха имуществен ценз и други недопустими ограничения на избирателното право. Канят се да посегнат и на правото на протест. Още рани върху нещастното тяло на българската демокрация. Необходима е оздравителна терапия, а терапевтът е активният гражданин. Може би една сериозна порция поморийска сол в този момент ще свърши добра работа. Лугата ще почака.