Поморие се готви за референдум. Най-сетне и поморийци се почувстваха застрашени от разполагането на инсталациите на планирания петролопровод Бургас-Александруполис. Кметът Златанов и местният инициативен комитет против тръбата провеждат пълна мобилизация на населението за участие в допитването. С повече усилия във вътрешността на общината те се надяват да преодолеят една от основните “грешки” в организацията на преминалите референдуми в Бургас и Созопол – липсата на активност в селата. Нали повсеместно действа синдромът “не е в моя двор – не ме интересува”, та може би някои смятат, че ако се случи екологична катастрофа заради разлив, това ще засегне само крайбрежието... Ще успее ли референдумът в Поморие? Срещу поморийци е тоталитарният Закон за допитване до народа, изискващ повече от 50% активност на избирателите. Срещу тях са руските петролни интереси, руската имперска политика, българското компрадорско управляващо мнозинство, а също и апатията на избирателите... На страната на поморийци е правото да имат думата, когато се решава тяхното бъдеще...
Независимо от резултата поморийският референдум ще сипе сол в една стара рана на нашата конституционна демокрация : липсата на възможност на суверена т.е. гражданите да решават пряко въпроси от съществено значение за тяхното здраве, живот, територия, работа и благополучие. Да припомним, че България беше единствената страна от последните разширения на Европейския съюз, която не проведе допитване по никакъв въпрос, свързан с евроинтеграцията. Защо ли да провежда – работата на “обикновените” хора е да избират “необикновени” политици във властта, а те да решават от тяхно име и в тяхна полза?!
Всъщност гражданите не биха чакали да бъдат питани от управляващите, а сами биха инициирали решаването на наболял проблем с референдум, ако имаха законодателна възможност. Липсата на правна възможност за иницииране на референдуми, изискването за 50% кворум-участие и необвързващият резултат от референдумите са само част от сериозните пречки пред конституционното право на българските граждани “да упражняват властта непосредствено” (чл.1 ал. 2 от Конституцията на Република България).
Отиващото си 40-то Народно събрание беше поредното, което блокира проектите за демократизиране на законодателството за пряко участие, а то би ни дало инструмент за реален граждански контрол във времето между политически избори, така както е в модерните демокрации.
Всъщност днешните законодатели не само не дадоха шанс на пряката демокрация. Те сериозно навредиха и на представителната, като въведоха имуществен ценз и други недопустими ограничения на избирателното право. Канят се да посегнат и на правото на протест. Още рани върху нещастното тяло на българската демокрация. Необходима е оздравителна терапия, а терапевтът е активният гражданин. Може би една сериозна порция поморийска сол в този момент ще свърши добра работа. Лугата ще почака.
неделя, 7 юни 2009 г.
вторник, 12 май 2009 г.
РЕПОРТАЖ ОТ ДРУГИЯ КРАЙ НА ТРЪБАТА
С превалянето на дъждовния пролетен ден на 9 април в гр.Александруполис на Егейско море наближава часът за публичното обсъждане на проекта за петролопровод Бургас-Александруполис, определено да се състои в 19.00 часа в залата на драматичния театър. Стоим пред театъра шестима бургазлии, дошли да подкрепят своите гръцки съмишленици против тръбата. Красивата червена сграда на театъра е облепена с плакати, изобразяващи изцапани с нефт азиатски работници, които изливат черна течност в голям черен варел. На измития от дъжда тротоар вече са се събрали еколози и активисти от Гражданския комитет срещу петролопровода, които подготвят това събитие от седмици. Те са разлепили покани за участие, информирали са чрез медиите, поканили са представители на регионалните институции.Въпреки добрата разгласа комитетът се опасява, че посещението ще е слабо – все още няма сериозна гражданска чувствителност по темата. Катерина Пападополу, адвокат, член на Комитета пояснява, че екологичните рискове, свързани с проекта, не изглеждат дотам реални на съгражданите й. Отношението на много хора към петролопровода е противоречиво – предвид това, че в региона има значителна безработица – официално около 10%, но в действителност може би трикратно по-висока, обещанията на правителството за създаване на работни места изглеждат привлекателни.
Половин час след обявеното време /Катерина отбелязва, че това си е съвсем в реда на балканските разбирания за точност/, броят на дошлите в театъра надминава 200 и форумът започва.
Тодорис Цимпидис, специалист по биология на морето от Университета в Есекс открива събитието. Освен учен, Цимпидис е мениджър на неправителствената организация “Архипелагос”, нашумяла напоследък в Гърция с искането си да бъде изваден от водите на Санторини потъналия миналата година круизен кораб “Морски диамант” заради екологичната опасност, която представлява. След популярния гръцки еколог организаторите дават думата на Димо Кьосев от Гражданския инициативен комитет за спасение на Бургаския залив, който представя гледната точка на противниците на петролопровода от България, информира за резултатите от референдумите в Бургас и Созопол. Следва интересна мултимедийна презентация, подготвена от еко-активиста и преподавател по биохимия в местния университет Янис Тендес, който обяснява екологичните рискове от петролопровода, като се спира подробно на ежедневното оперативно замърсяване от танкерите и заплахата от аварии.
След презентациите започва дискусия за ползите и вредите от петролопровода Бургас-Александруполис. Най-напред думата вземат комунистите. Те са твърдо против тръбата. Убедени са, че от проекта ще спечелят единствено транснационалните корпорации, а населението ще загуби – ще има тежки екологични последици за туризма и рибарството в Александруполис, обещанията за работа и доходи ще се окажат празни. Следват други оратори, които с различна степен на категоричност се изказват против енергийния проект. Сменят се местни политици, обиграни в публичното слово с напористи и емоционални активисти, но настроението е едно – дошлите на обсъждането не одобряват петролопровода. Залата подхожда цивилизовано към дискусията – спазва реда за изказвания, ръкопляска одобрително и изслушва говорещите в пълна тишина.
Този ход на събитието обаче коренно се променя с появата на първото и може би единствено мнение “за” петролопровода, изложено от Йоргос Менопулос - префект на административните области Еврос и Родопи. Менопулос изтъква стратегическата важност на енергетиката, позовава се на проучване за петролопровода, направено от експертен комитет към префектурата, изказва надежди за инвестиции в инфраструктурата. Ключовите думи са “работа” и “развитие”. Те се оказват и основните аргументи, с които регионалната власт се противопоставя на тезите срещу тръбата. Еко-активистите и префектурата вече имат история на взаимоотношенията във връзка с друг екологичен проблем – концесията за извличане на злато от находището Перама, недалеч от Александруполис. В резултат на няколкогодишен граждански отпор срещу опасната минодобивна технология, която концесионерът се готви да използва, регионалните власти са на път да преосмислят позицията си и да развалят концесията. Сега обаче те използват факта, че са се съобразили с мнението на населението по въпроса за златото, като аргумент срещу еко-защитниците, като им заявяват: вие казвате “не” на всичко – не искате нито златна мина, нито петролопровод, значи вие сте срещу развитието.
Изказването на префекта предизвиква вълна от неодобрителни възгласи, някои скачат прави и се развикват срещу трибуната. “Ние не сме против златните мини и петролопровода, не сме против всичко, а само против едно – против смъртта” заявява Елини Йокце, единствената жена-кандидат за кмет на Александруполис на последните местни избори. Аудиторията не вярва на експертния съвет, за който говори префектът – неговите членове са лоялни на властта хора, а направеното от съвета проучване не е оповестено публично. Всеобщата възбуда завладява и 12-годишната Катяна Маламиду, дошла на обсъждането с майка си – активен член на Комитета. Катяна вдига плахо ръка от третия ред и взема думата, а гласовете в залата стихват в очакване какво има да им каже малката. Катяна казва, че хората не трябва да се карат за петрола и вместо да стават все по-зависими от него, трябва да обръщат по-голямо внимание на алтернативните енергийни източници, за които учат в нейното училище. След този кратък поглед в по-далечното енергийно бъдеще аудиторията се връща отново към петролопровода, чието изграждане е въпрос на съвсем близко бъдеще, поне съгласно намеренията на правителствата на Русия, България и Гърция.
Префектът Менопулос отново е на трибуната. Този път той защитава тезата си с примери от българската действителност: “Посещавал съм Созопол и курортите около Бургас и не съм имал проблем да се къпя в морето, както нямат такъв проблем и хилядите почиващи там. В Бургас от години работи петролна рафинерия и се разтоварва суров петрол, но не ми е направило впечатление това да е отблъснало туристите. Гостите от Бургас ще ви кажат, че развитието на техния град се дължи на нефтохимическия комбинат...”
Гостите от Бургас не успяват да отговорят – отново се надига вълна от недоволни възгласи, които префектът се опитва да успокои, като този път сменя тона и заявява, че всъщност той не държи толкова много на петролопровода, че той и съгражданите му са съюзници, че тяхното мнение е важно... /Изненадвам се от тази проява на сговорчивост на префектурата, но се сещам, че в Гърция регионалната власт е избираема за разлика от България.../ Въпреки промяната в позицията на областния управител хората в залата недоволстват, чуват се искания за референдум като този в Бургас, някои излизат демонстративно, а други като че ли се сдърпват по-сериозно на изходите... Сред глъчката водещият закрива публичното обсъждане.
В този момент изглежда, че мястото на събитието е било избрано съвършено правилно от организаторите – драматичният развой на дебата напълно подхожда на театъра за драма. Само развръзката на тази пиеса за обикновени хора и управляващи няма да се случи тук и сега ....Каква ще бъде тя – ще могат ли гражданите на Бургас и Александруполис наистина да повлияят върху решението на своите правителства за изграждане на петролопровод, ще бъдат ли спазени техните права на информация, участие и екологична справедливост, така както са записани в конвенциите и европейските директиви? Такава развръзка би изглеждала истински хепиенд на Балканите, където управляващите елити по правило не зачитат мнението на управляваните, а последните не са достатъчно силни и организирани за натиск....
“Поне сега повече хора знаят за последиците от изграждането на петролопровода и ще могат да си съставят собствено мнение, а това е нашата цел, както беше и в случая със златната мина”, казва Катерина Пападополу от Гражданския комитет срещу петролопровода. Но и тя вероятно се съмнява в хепиенда на петролната драма, защото малко по-късно, когато коментираме приключилото събитие на чаша ципуро и маса, отрупана с храна /така, както повелява гостоприемството в Александруполис/, Катерина ни подканя шеговито: “Заповядайте, това е барбун, това е гаврос, а това сардина – рибата е прясна и много вкусна. Яжте, докато я има преди да се направили петролопровода...”
Половин час след обявеното време /Катерина отбелязва, че това си е съвсем в реда на балканските разбирания за точност/, броят на дошлите в театъра надминава 200 и форумът започва.
Тодорис Цимпидис, специалист по биология на морето от Университета в Есекс открива събитието. Освен учен, Цимпидис е мениджър на неправителствената организация “Архипелагос”, нашумяла напоследък в Гърция с искането си да бъде изваден от водите на Санторини потъналия миналата година круизен кораб “Морски диамант” заради екологичната опасност, която представлява. След популярния гръцки еколог организаторите дават думата на Димо Кьосев от Гражданския инициативен комитет за спасение на Бургаския залив, който представя гледната точка на противниците на петролопровода от България, информира за резултатите от референдумите в Бургас и Созопол. Следва интересна мултимедийна презентация, подготвена от еко-активиста и преподавател по биохимия в местния университет Янис Тендес, който обяснява екологичните рискове от петролопровода, като се спира подробно на ежедневното оперативно замърсяване от танкерите и заплахата от аварии.
След презентациите започва дискусия за ползите и вредите от петролопровода Бургас-Александруполис. Най-напред думата вземат комунистите. Те са твърдо против тръбата. Убедени са, че от проекта ще спечелят единствено транснационалните корпорации, а населението ще загуби – ще има тежки екологични последици за туризма и рибарството в Александруполис, обещанията за работа и доходи ще се окажат празни. Следват други оратори, които с различна степен на категоричност се изказват против енергийния проект. Сменят се местни политици, обиграни в публичното слово с напористи и емоционални активисти, но настроението е едно – дошлите на обсъждането не одобряват петролопровода. Залата подхожда цивилизовано към дискусията – спазва реда за изказвания, ръкопляска одобрително и изслушва говорещите в пълна тишина.
Този ход на събитието обаче коренно се променя с появата на първото и може би единствено мнение “за” петролопровода, изложено от Йоргос Менопулос - префект на административните области Еврос и Родопи. Менопулос изтъква стратегическата важност на енергетиката, позовава се на проучване за петролопровода, направено от експертен комитет към префектурата, изказва надежди за инвестиции в инфраструктурата. Ключовите думи са “работа” и “развитие”. Те се оказват и основните аргументи, с които регионалната власт се противопоставя на тезите срещу тръбата. Еко-активистите и префектурата вече имат история на взаимоотношенията във връзка с друг екологичен проблем – концесията за извличане на злато от находището Перама, недалеч от Александруполис. В резултат на няколкогодишен граждански отпор срещу опасната минодобивна технология, която концесионерът се готви да използва, регионалните власти са на път да преосмислят позицията си и да развалят концесията. Сега обаче те използват факта, че са се съобразили с мнението на населението по въпроса за златото, като аргумент срещу еко-защитниците, като им заявяват: вие казвате “не” на всичко – не искате нито златна мина, нито петролопровод, значи вие сте срещу развитието.
Изказването на префекта предизвиква вълна от неодобрителни възгласи, някои скачат прави и се развикват срещу трибуната. “Ние не сме против златните мини и петролопровода, не сме против всичко, а само против едно – против смъртта” заявява Елини Йокце, единствената жена-кандидат за кмет на Александруполис на последните местни избори. Аудиторията не вярва на експертния съвет, за който говори префектът – неговите членове са лоялни на властта хора, а направеното от съвета проучване не е оповестено публично. Всеобщата възбуда завладява и 12-годишната Катяна Маламиду, дошла на обсъждането с майка си – активен член на Комитета. Катяна вдига плахо ръка от третия ред и взема думата, а гласовете в залата стихват в очакване какво има да им каже малката. Катяна казва, че хората не трябва да се карат за петрола и вместо да стават все по-зависими от него, трябва да обръщат по-голямо внимание на алтернативните енергийни източници, за които учат в нейното училище. След този кратък поглед в по-далечното енергийно бъдеще аудиторията се връща отново към петролопровода, чието изграждане е въпрос на съвсем близко бъдеще, поне съгласно намеренията на правителствата на Русия, България и Гърция.
Префектът Менопулос отново е на трибуната. Този път той защитава тезата си с примери от българската действителност: “Посещавал съм Созопол и курортите около Бургас и не съм имал проблем да се къпя в морето, както нямат такъв проблем и хилядите почиващи там. В Бургас от години работи петролна рафинерия и се разтоварва суров петрол, но не ми е направило впечатление това да е отблъснало туристите. Гостите от Бургас ще ви кажат, че развитието на техния град се дължи на нефтохимическия комбинат...”
Гостите от Бургас не успяват да отговорят – отново се надига вълна от недоволни възгласи, които префектът се опитва да успокои, като този път сменя тона и заявява, че всъщност той не държи толкова много на петролопровода, че той и съгражданите му са съюзници, че тяхното мнение е важно... /Изненадвам се от тази проява на сговорчивост на префектурата, но се сещам, че в Гърция регионалната власт е избираема за разлика от България.../ Въпреки промяната в позицията на областния управител хората в залата недоволстват, чуват се искания за референдум като този в Бургас, някои излизат демонстративно, а други като че ли се сдърпват по-сериозно на изходите... Сред глъчката водещият закрива публичното обсъждане.
В този момент изглежда, че мястото на събитието е било избрано съвършено правилно от организаторите – драматичният развой на дебата напълно подхожда на театъра за драма. Само развръзката на тази пиеса за обикновени хора и управляващи няма да се случи тук и сега ....Каква ще бъде тя – ще могат ли гражданите на Бургас и Александруполис наистина да повлияят върху решението на своите правителства за изграждане на петролопровод, ще бъдат ли спазени техните права на информация, участие и екологична справедливост, така както са записани в конвенциите и европейските директиви? Такава развръзка би изглеждала истински хепиенд на Балканите, където управляващите елити по правило не зачитат мнението на управляваните, а последните не са достатъчно силни и организирани за натиск....
“Поне сега повече хора знаят за последиците от изграждането на петролопровода и ще могат да си съставят собствено мнение, а това е нашата цел, както беше и в случая със златната мина”, казва Катерина Пападополу от Гражданския комитет срещу петролопровода. Но и тя вероятно се съмнява в хепиенда на петролната драма, защото малко по-късно, когато коментираме приключилото събитие на чаша ципуро и маса, отрупана с храна /така, както повелява гостоприемството в Александруполис/, Катерина ни подканя шеговито: “Заповядайте, това е барбун, това е гаврос, а това сардина – рибата е прясна и много вкусна. Яжте, докато я има преди да се направили петролопровода...”
неделя, 10 май 2009 г.
ОТЗОВАВАНЕТО НА УПРАВЛЯВАЩИ – ЗАЩО НЕ И В БЪЛГАРИЯ
Опозицията предложи на гражданите да “уволнят” правителството с подписка. Акцията вече е в ход. В ход е и дебатът за това има ли смисъл, какво се цели, какви ще са дивидентите за опозиционните сили. На всички е ясно, че тази акция не може да има никакви правни последици. Ясно е също така обаче, че върху негодните управляващи трябва да бъде оказван граждански натиск и опозицията трябва действа, а не да си трае. Дали гражданското “уволнение” на правителството ще спомогне за мобилизиране на обществеността и ще демонстрира моралната й оценка на настоящото управление – може би да, но не това е същественият въпрос.
Акцията “уволнение” дава добър повод на гражданското общество в България да насочи вниманието си към нещо много по-фундаментално. Към необходимостта от въвеждане на законов механизъм за отзоваване на управляващи на изборни длъжности като една от бъдещите съществените промени в българската политическа система. Моментът е съвсем подходящ – вече започна дебатът за въвеждане на мажоритарен елемент в политическите избори, а мажоритарното избиране прекрасно се съчетава с инициатива за отзоваване. Избирателите, поставили на поста му сгафилия политик, би следвало да имат правна възможност да го свалят. Това изглежда напълно логично дори от гледна точка на принципа на защита на потребителите. Ако приемем, че ние, избирателите сме клиенти на политическия пазар (след последните местни избори може би не трябва да се съмняваме в това), то би трябвало да третираме политиците, партиите, програмите и т.н като продукти за потребление. А потребителите се ползват със защитата на закона - ако купят стока, която се окаже некачествена или се яви някакъв дефект, могат да я върнат в магазина. Защо това да може да става да речем с “Изимоп”, а не и с политици? При това некачественият политик може да създаде много по-големи главоболия от една подочистачка. И нима трябва да чакаме до следващите избори, за да предявим своите рекламации. Правото на гражданска инициатива за отзоваване ще ни даде възможност овреме да се отървем от дефектния политик.
На немалко места по света законът предвижда такава възможност, а гражданите я ползват. Така през 2003 г. Калифорния се отърва от губернатора Грей Дейвис заради проблеми с тока и финансови злоупотреби. Направиха подписка, референдум и си избраха нов губернатор – Арнолд Шварценегер. Дори във Венецуела си позволиха да искат отзоваване на президента Чавес. През 2004 г. нещата стигнаха до референдум, но Чавес оцеля. Ако това може да се случи в държава, която смятаме за полудиктатура, защо да не може да стане в демократична България, която при това е член на една европейска демократична общност? Такава промяна ни е нужна. Тогава уволнението няма да бъде само тактическа или пи-ар акция, а може да има сериозни последици...
Акцията “уволнение” дава добър повод на гражданското общество в България да насочи вниманието си към нещо много по-фундаментално. Към необходимостта от въвеждане на законов механизъм за отзоваване на управляващи на изборни длъжности като една от бъдещите съществените промени в българската политическа система. Моментът е съвсем подходящ – вече започна дебатът за въвеждане на мажоритарен елемент в политическите избори, а мажоритарното избиране прекрасно се съчетава с инициатива за отзоваване. Избирателите, поставили на поста му сгафилия политик, би следвало да имат правна възможност да го свалят. Това изглежда напълно логично дори от гледна точка на принципа на защита на потребителите. Ако приемем, че ние, избирателите сме клиенти на политическия пазар (след последните местни избори може би не трябва да се съмняваме в това), то би трябвало да третираме политиците, партиите, програмите и т.н като продукти за потребление. А потребителите се ползват със защитата на закона - ако купят стока, която се окаже некачествена или се яви някакъв дефект, могат да я върнат в магазина. Защо това да може да става да речем с “Изимоп”, а не и с политици? При това некачественият политик може да създаде много по-големи главоболия от една подочистачка. И нима трябва да чакаме до следващите избори, за да предявим своите рекламации. Правото на гражданска инициатива за отзоваване ще ни даде възможност овреме да се отървем от дефектния политик.
На немалко места по света законът предвижда такава възможност, а гражданите я ползват. Така през 2003 г. Калифорния се отърва от губернатора Грей Дейвис заради проблеми с тока и финансови злоупотреби. Направиха подписка, референдум и си избраха нов губернатор – Арнолд Шварценегер. Дори във Венецуела си позволиха да искат отзоваване на президента Чавес. През 2004 г. нещата стигнаха до референдум, но Чавес оцеля. Ако това може да се случи в държава, която смятаме за полудиктатура, защо да не може да стане в демократична България, която при това е член на една европейска демократична общност? Такава промяна ни е нужна. Тогава уволнението няма да бъде само тактическа или пи-ар акция, а може да има сериозни последици...
Абонамент за:
Публикации (Atom)